the big storage

В един спокоен ден си чета новините и попадам на една много интересна статия. Заглавието е “Petabytes on a budget: How to build cheap cloud storage” КЛИК . Много интригуваща статия! Букмарквам и оставям някой по-спокоен ден да я прочета.

След няколко дена моткане я прочетох. Първото ми впечатление беше… аааааааа искам и аз. В пристъп на възторг изпращам статията на Владо Каравелов.  Накратко за хората, който евентуално не са чували за него мога да кажа, че Владо е отличен хардуерист  и не само. Винаги ми е помагал със синките от настъпването на хардуерни мотики.

След известно време получавам мейл от Владо: “Iskam da mi izpatish pone 5 tochki s weak mesta, za da me razubedish da ne si slagam dannite tam…. Ako ne mojesh az shte ti izpratia 10…” Моята реакция беше “ъъъъъъъъъ”. Докато един ден в 2-3 сутринта решавам, че има някаква логика и трябва да намеря проблемите.

След около половин час събрах само 7 точки и легнах да спя. 2-3 дена след това постоянно изведнъж ми изникваха нови проблеми. Точките вече бяха станали 13 и ги изпратих на Владо. С голямо разочарования той ги допълни до 25.

Та ето до какъв обобщен извод стигнахме:

Машината изобщо не е с 65 терабайтов масив. По простата причина, че да постигнеш максимален капацитет всички дискове трябва да са в RAID0. Което е малко абсурдно. При първия гръмнал диск трябва да се създава масива на ново. Ужасно дълго е дори самото създаване на файловата система /JFS се справя по-прилично, но пробвайте да лепнете ext или reiserfs/. Ще последват и няколко дена копиране на контент. След малко зачитане хората се измъкват и казват, че ползват RAID6, явно са мислили. Вече може да им изгори спокойно диск. Или по скоро не? Ползват раид6, за да им изгорят два диска и чак тогава да извадят машината. Защото няма начин да си подмениш диск без да спреш машината. Дисковете са подредени в самото шаси и няма никакъв hot swap. Според мен и тук пичовете са помислили. За да може по-бързо и немарливо да се монтират и размонтират машините нямат релси. Както виждате от снимките те просто са “чучнали” върху едни профили – хитро решение. Което напомня за следващата точка. За какъв дявол да проектираш и после правиш кутия, която вече се произвежда? /такива кутии има от зората на Интернет, но няма да правим реклама на дадени производители/ В тази кутия няма нищо, което да махне вибрациите от дисковете – ще си лопкат яко. Съответно охлаждането също е под голям въпрос?! Да слагаш две захранвания, като за същите пари взимаш едно голямо редъндан захранване – малко излишно, нали?

Понеже машината е жалко копие на SUN 7000 серията и други подобни серии на големите производители, може би е време да поговорим за производителността на машината.

Най-големия проблем според нас е ползването на еднопроцесорна машина. Едва ли, ако натовариш 3 масива, сложиш някакъв web сървър, най-вероятно някаква JAVA ще ти стигне. Даже и паметта е леко икономисана на 4G. Пълна трагедия. След това се почва със САТА експандетите, които “убиват производителността по особено жесток начин”. На 4 портовата САТА карта е закачена на 32бит/33Мхз шина – 133МБ/с, реално 90. На нея има закачени 15 диска. Сметката отива на 90/15 или максимална производителност от диск 6МБ/с. За двупортовите прилагаме същата сметка. Трагедията е допълнена от десктоп дисковете – ще сменят по няколко на месец.

До тук добре. НО минаваме леко към софтуерната част. Веднага се вижда, че самата ОС е на един диск! После хората са се набутали с толкова проблеми, че е имало яко писане на пачове – не са публикувани и ако на няколко му се прави такава система ще си треска главата в стената яко.

Твърди се, че са използвани милиони часове труд на инженери. Ако кажем, че са похарчени 2 милиона часа, всеки по $20 средно за китайски и американски труд, това са 40 милиона. Развоя не е никак евтин явно. Понеже твърдят, че им трябват стотици петабайти и при 15 машини на петабайт това са 150 машини … Това означава по 266000$ на машина за развой. Така цената за петабайт става 383 000. Тази цена сравнена с останалите не е никак малка, защото сравнението е направено леко неправилно, смесвайки SAS и SCSI дискове като цена и капацитет.

Tags: ,

Leave a Reply